0

ПОСТИГАНЕТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И НОВИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО ГЕОГРАФИЯ В ПРОГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

ПОСТИГАНЕТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ

Автор:Иван Дреновски
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

Във всяка образователна степен и етап, за всеки учебен предмет има някакъв резонен практически установен минимум от знания, с който е немислимо да се прави компромис. Постигането на образователния минимум изисква не само усвояването на знания, при това трайно, но и прилагането им, т.е. усвояването на производни умения и изграждане на определени компетентности. За това е необходимо отделянето на съответно учебно време като брой задължителни часове. В традициите на българската образователна система този минимум за прогимназиалния етап на обучението по „География и икономика“ включва учебно съдържание, групирано в следните основни тематични ядра: Планетата Земя, География на природата, География на обществото и стопанството, География на континентите и океаните, География на страните и регионите, Географска информация.

   В прогимназиалния етап става въвеждане на учениците в системата на географските науки и запознаването им с природата, населението и стопанството на всички континенти на Земята. При мащабните образователни промени през 2001 г. с Наредба № 6 на Министерството на образованието и науката (МОН) часовете за задължителна подготовка по учебния предмет „География и икономика“ бяха редуцирани с 25% не само в прогимназиалния, но и в гимназиалния етап от 2 на 1,5 часа седмично. Така хорариумът по предмета падна под всякакви разумни граници. Обемът на предвиденото за усвояване учебно съдържание за постигане на образователния минимум обаче остана практически непроменен. По-нататъшното намаляване на задължителните часове за общообразователна подготовка по география е недопустимо, безотговорно
и недалновидно предвид предизвикателствата на съвременния глобален свят. За да постигнат успешна реализация, представителите на новото поколение трябва да са „подвижни в подвижното“, да се ориентират във времето и пространството, да са наясно с особеностите на заобикалящата ги действителност и с взаимодействията между факторите, които я променят, защото в противен случай само ще се носят по течението.

Можете да прочетете цялата статия тук: ПОСТИГАНЕТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИМУМ И НОВИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО ГЕОГРАФИЯ В ПРОГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ

0

ГЕОГРАФСКИ КООРДИНАТИ И НАДМОРСКИ ВИСОЧИНИ НА СИНОПТИЧНИТЕ СТАНЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Иван Дреновски
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

В съвременната епоха на масово използване на GPS и GIS технологии се
явява пълен анахронизъм липсата на достоверна информация за местополо-
жението на площадките, на които се извършват метеорологични наблюдения
на територията на България. Това са базисни данни, които са необходими за
пространственото привързване и въвеждане на иначе оскъдната съвременна
стандартизирана информация (от мрежата на Националния институт по мете-
орология и хидрология – НИМХ) със свободен достъп за основни климатични
елементи с цел последваща картографска интерпретация и анализ. Установено
е местоположението на всички синоптични станции (с изключение на тази в
Свиленград) от системата на НИМХ и на тази в Русе на Изпълнителната аген-
ция за проучване и поддържане на река Дунав (ИАППД), както и на избрани
климатични станции. Измерванията и наблюденията в синоптичните станции
се извършват на всеки три часа и в климатичните срокове, а в климатичните –
три пъти в денонощието – в 7, 14 и 21 ч. местно време.

Данните, предимно за надморската височина на редица станции, които са
налични в стари годишници и климатични справочници, често не са актуал-
ни или има разминавания от порядъка на няколко метра до няколко десетки
метра. В някои от случаите станциите са местени, а в други грешките са били
повтаряни неволно и безкритично пренасяни във времето. Данни за географ-
ските координати са посочени за много малко от станциите в сайтовете на
съответните филиали на НИМХ. В повечето случаи това е направено срав-
нително коректно с указана точност до минути. В други случаи координати
изобщо липсват или грешките са смущаващо големи и безкритичното използ-
ване на данните може да доведе до неточности при интерпретацията. Ще из-
тъкна само най-фрапиращия пример с координатите на синоптичната станция
в Пловдив от сайта на филиала на НИМХ1) в същия град. Според изнесеното
в сайта (последен достъп 03.08.2015 г.) географската ширина на станцията
(φ) е 42°40’, което съответства приблизително на линия във високата част на
южния склон на Стара планина над Карлово. Действителната северна ширина
е 42°08’, т.е. налице е разлика от 32 минути, или почти 60 км.

Цялата статия прочетете тук: ГЕОГРАФСКИ КООРДИНАТИ И НАДМОРСКИ ВИСОЧИНИ НА СИНОПТИЧНИТЕ СТАНЦИИ В БЪЛГАРИЯ

0

Росен Илиев

Rosen Iliev was born in 1988 in the town of Petrich, South West Bulgaria. In 2011 was graduated bachelor degree and in 2013 – master degree Geography in the South West University ‘’ Neofit Rilski’’ in the town of Blagoevgrad. From February 2015 studied P.H.D. subject Physical Geography in the South West University ‘’ Neofit Rilski’’ in Blagoevgrad. Scientific interestsin areas of: Geomorphology, Natural Hazards, Morphostructural Analysis.

Росен Илиев

Научни статии и публикации:

  1. Природни бедствия същност, проявление и класификация
  2. Презентация към доклад на тема: Природни бедствия същност, проявление и класификация
  3. Морфотектоника на Родопския планински масив
0

АПГР – ПРИЗИВ ЗА СИМВОЛИЧЕН ПРОТЕСТ

АСОЦИАЦИЯ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ГЕОГРАФИ И РЕГИОНАЛИСТИ (А П Г Р)
ASSOCIATION OF PROFESSIONAL GEOGRAPHERS AND REGIONALISTS (A P G R)

 

Уважаеми колеги,
Това писмо е призив към всички членове на Асоциацията на професионалните географи и регионалисти  (АПГР), както и към тези, които по един или друг начин вече нееднократно изразяват своята подкрепа към нейните инициативи. Повод за настоящия призив са неотдавна обнародваният Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и свързаните с него проекти за наредби на МОН, отнасящи се до държавни образователни стандарти. Повечето от тях пряко засягат статута на училищната география и нейното представяне в проектите за наредби за Учебния план, за Общообразователната подготовка и други. Документите са разработени „на тъмно“, в условията на пълна секретност и в очевиден разрез с вече гласувания нов Закон за предучилищното и училищното образование, където в чл. 3 (2) е записано:

Continue Reading

0

МУЛТИМЕДИЙНИТЕ ТЕСТОВЕ ПО ГЕОГРАФИЯ

Иван Дреновски
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград

Резюме. През последните години в практиката на провеждането на национални състезания, фестивали и олимпиадата по география се наложиха мултимедийните тестове. Структурирането и умелото им използване за обективна оценка на знанията и уменията на обучаемите засега остава методическа „терра инкогнита“. Предложена е дефиниция и е направен опит за задаване на рамки за тяхното съставяне и приложение, както и анализ на постиженията и слабостите до момента.

Keywords: geography education, multimedia tests, geography olympiads and competitions, matriculation exams

Увод
Географията има важно предимство пред всички други научни дисциплини, защото използва естествената мотивация и спонтанно любопитство за опознаване на света (Toshev, 2012). Запазването и засилването на мотивацията на учениците за изучаване на учебния предмет в днешно време императивно изисква използването в процеса на обучение на мултимедийни дидактически материали. Този процес е в сравнително напреднала фаза по отношение на преподаването, но в начална фазa по отношение на проверката на знанията. Въпросите с мултимедийно съдържание в тестовете по география най-често са свързани с дадено изображение – снимка, картосхема, диаграма и др. Макар и малко на брой, подобни въпроси и досега са били включвани в класическите тестове по география на хартиен носител. Предвид невъзможността за цветен печат и ниското качество на полиграфическо изпълнение и проблемното разчитане от страна на изпитваните тяхното използване е било и остава ограничено.

       Навлизането на информационноните и комуникационните технологии (ИКТ) в образователния процес дава възможност за повишаване на неговата привлекателност както по отношение на преподаването, така и при контрола и оценяването на знанията и уменията на учащите се. Съвременните технологии позволяват използването не само на изображения с висока разделителна способност, но и образователния процес по география са международните олимпиади по география (Van der Schee & Kolkman, 2010).
Българският опит в съставянето, приложението и популяризирането на географски тестове с мултимедийно съдържание е силно ограничен или поне липсват методически публикации по темата. Напълно приемайки тезата на Коцев (2014), че [п]отребностите на практиката на обучението по география налагат разработването на методика за приложение на мултимедийни продукти… като едно от възможните съвременни средства за постигане целта на географското образование (Коцев, 2014), следва да се отбележи, че съставянето на мултимедийни географски тестове в България остава методическа „терра инкогнита“. Затова преди да започна изложението по темата, ще се опитам да отговоря най-напред на въпроса какво е мултимедиен тест по география.
В практиката на провеждането на редица географски състезания и фестивали и националната олимпиада по география през последните няколко години се наложиха мултимедийни тестове. Обикновено това са обособени в самостоятелен кръг или етап поредица от въпроси, свързани с картографски изображения или снимки и схеми. Най-масово използваният способ за представянето им е на основата на „Power Point“ презентации.
Възможно е обаче, особено при използването на функционалността на редица платформи за електронно обучение, като Moodle, Blackboard и др., да бъдат съставяни електронни тестове, в които да се включват и въпроси с мултимедийно съдържание – основани на картографско изображение или снимков материал. Възниква чисто терминологичният въпрос дали такъв тест може да се определи като мултимедиен, или това е по-скоро тест с мултимедийни елементи. По мое мнение водещ в случая трябва да бъде не количественият, а качественият критерий, т.е използването на съответната технология и техника за представяне или провеждане на теста. Макар, строго погледнато, да е по-коректно да се говори за тест с мултимедийно съдържание или за мултимедийни въпроси в теста, всеки тест, в който са включени въпроси, свързани с различен тип изображения, аудио и видео материали, и който е представен чрез използването на специализиран софтуер и технически средства, би следвало се определя като мултимедиен. Считам също така, че е препоръчително изображенията, картосхемите, диаграмите и другите графични материали да се използват при изготвянето на въпроси от различен тип в преследването на точно определени дидактически цели, а не самоцелно, на което ще бъде обърнато внимание по-нататък в текста на статията. Така например в инструкциите за подготовката на участниците в Международната олимпиада по география (iGEO)1) изрично се подчертава, че целта на мултимедийния тест там е не репродукцията на знания, а проверката на умения за географски анализ.

 Свалете пълният текст на статията от тук: Мултимедийни тестове по география

0

Типологичните ладншафтни класификации с регионален обхват

Автор: Иван Дреновски

            В настоящата статия се прави преглед на по-важните от публикуваните до настоящия момент от български автори типологични ландшафтни класификации за отделни райони от територията на страната. Анализира се тяхното съответствие с общоприетите в науката формално-логически правила за съставяне на класификационни системи и пригодността им за научни, образователни и приложни цели.

Предмет на изследване са всички основни типологични ландшафтни класификации с регионален и локален обхват, разработени за целите на различни ландшафтни изследвания за отделни части от територията на страната, публикувани в самостоятелни статии.

Целта на изследването е да бъде направен анализ за съответствието на разглежданите типологични ландшафтни класификации на четирите основни правила за създаване на логически коректни класификации, които могат да бъдат резюмирани накратко по следния начин :

Continue Reading

0

Типологичните ландшафтни класификации на България

Автор: Иван Дреновски

            В статията се прави преглед на по-важните от публикуваните до настоящия момент от български автори, типологични ландшафтни класификации за територията на цялата страна. Анализира се тяхното съответствие с общоприетите в науката формално-логически правила за съставяне на класификационни системи и пригодността им за научни, образователни и приложни цели.

Предмет на изследване в настоящата статия са всички основни типологични ландшафтни класификации, обхващащи територията на цяла България, разработени от български ландшафтоведи, независимо дали са представени в самостоятелни статии или като отделни глави от монографии и учебни помагала.

            „Разделянето на цялата съвкупност от обекти, свързани чрез определено сходство, ранжирани по някакъв признак и съподчинени така, че най-ниският ранг се съотнася към най-висшия, като част към цялото, се нарича систематизация“(Арманд, 1975, с.138). Понятието типологична класификация, използвано в ландшафтознанието, отговаря напълно на така цитираното определение, поради което се възприема в този смисъл и от автора.

Continue Reading

0

Оригинални и преведени на английски език документи от Владимир Кьопен

Исторически документи и карти

Die Wärmezonen der Erde, nach der Dauer der heissen, gemässigten und kalten Zeit und nach der Wirkung der Wärme auf die organische Welt betrachtet

Die Wärmezonen der Erde, nach der Dauer der heissen, gemässigten und kalten Zeit und nach der Wirkung der Wärme auf die organische Welt betrachtet

Köppen, W., 1884: Die Wärmezonen der Erde, nach der Dauer der heissen, gemässigten und kalten Zeit und nach der Wirkung der Wärme auf die organische Welt betrachtet (The thermal zones of the Earth according to the duration of hot, moderate and cold periods and of the impact of heat on the organic world). Meteorol. Z., 1, 215-226. map

Köppen, W., 1900: Versuch einer Klassifikation der Klimate, vorzugsweise nach ihren Beziehungen zur Pflanzenwelt (Attempted climate classification in relation to plant distributions). Geogr. Zeitschrift, 6, 593-611, 657-679. map 1 and map 2¹

Köppen, W., 1918: Klassifikation der Klimate nach Temperatur, Niederschlag und Jahresablauf (Classification of climates according to temperature, precipitation and seasonal cycle). Petermanns Geogr. Mitt., 64, 193-203, 243-248. map 1 and map 2

Köppen, W., 1919: Baumgrenze und Lufttemperatur (Timberline and air temperature). Petermanns Geogr. Mitt. 65, 201-203.

Köppen, W., 1931: Grundriss der Klimakunde (Outline of climate science). Walter de Gruyter, Berlin, 388pp. map

Köppen, W. und R. Geiger, 1954: Klima der Erde (Climate of the earth). Wall Map 1:16 Mill. Klett-Perthes, Gotha. map

 

Преведени документи:

Köppen, W., 1884: The thermal zones of the Earth according to the duration of hot, moderate and cold periods and of the impact of heat on the organic world, Meteorol. Z., 1, 215-226 (translated and edited by Volken, E. and S. Brönnimann). Meteorol. Z., 20, 351-360.

Rubel, F., and M. Kottek, 2011: Comments on: The thermal zones of the Earth by Wladimir Köppen (1884). Meteorol. Z., 20, 361-365.

Note that some of the climate classes (zones) were renamed during the historical development process. In the world map of Köppen (1918) main climatic zones are called as following: (A) tropical rain climate, (B) dry climate, (C) warm temperate climate, (D) sub-arctic climate and (E) snow climate. In the map of Köppen (1931) the main climate (D) is called boreal climate. In Köppen and Geiger (1951) boreal climate was renamed to snow climate and climate (E) is called ice climate. As far as possible we applied the nomenclature after Köppen and Geiger (1951).

¹ We are grateful to James R. „Jim“ Carter, Geography-Geology Department, Illinois State University, Normal, IL, USA for organizing the maps (Tafel 6 and Tafel 7) of Köppen (1900), which were scanned and provided by the Indiana University Libraries.

Източник: http://koeppen-geiger.vu-wien.ac.at/koeppen.htm

0

Сайтът на Българската обществена инициатива

Сайтът на Българската обществена инициатива (Обединена наука) , който предлага да се поставят резултатите от научните изследвания, в публичното пространство.

Предполага се, че свободният достъп до резултатите от научните изследвания и въвеждането на лицензи с отворен код за тях ще позволи на държавата да увеличи прозрачността на науката и, като следствие, намаляване на неустойчиви разходите за него, отървавайки се от дублиране на финансиране на научните изследвания, както и за двойно финансиране. Наред с другите неща, открит достъп ще насърчава конкурентна среда за развитието на най-различни услуги на базата на научни доказателства.

Изграждане и анализ на фронтовете на науката, експертни системи, признаване на плагиатство, бази от знания, и наукометричен аналитични услуги, мобилни приложения и др.). Важна последица ще бъде развитието на публична проверка на качеството на науката като цяло и формирането на публична база данни на експерти, Изискване за качествен преглед и експертен анализ на нови изследователски проекти. Open Access в бъдеще също ще бъде в състояние да увеличи покритието на класната стая научни публикации, които ще допринесат за развитието на интердисциплинарни изследвания.

Според Биодом [1] в рамките на „отворен достъп“ [научна литература] означава свободен достъп до него чрез интернет, така че всеки потребител да може да чете, изтегляне, копират, разпространяват, печатат, търсят, или се отнасят до пълния текст на статиите, както и за индекса търси и прилага като електронен данни или използвани за други цели при липса на правни финансови, правни и технически ограничения, освен онези, получаване на достъп до Интернет. Единственото ограничение за възпроизвеждане и разпространение, а само ролята на авторското право в тази област трябва да бъде право на автора да контролира целостта на тяхната работа и задължително позоваването на името му по време на неговото използване и цитиране.

[1] Десет години по-късно от Инициативата за Будапеща Open Access:  http://www.budapestopenaccessinitiative.org

 

Ако искате да станете автор и да публикувате ваши статии, доклади и изследвания, можете да го направите на следният линк: http://uniscience.eu/wp-login.php?action=register

http://uniscience.eu/wp-login.php?action=register

http://uniscience.eu/wp-login.php?action=register